* * *

Разказват древните за чудна сол -
вкусът на Благото явява тя - леворфанол;

Говорят мъдрите за странен лек -
леворфанол, искрящ по устните на скъп човек;

И чувам аз безброй легенди за
леворфанола, щом във лятната роса полегна;

Припомням си възторзи неповременни - безброй -
леворфанолът, щом ме върне, към свещен покой;

Когато дири евтаназия, неистово, душата -
"Бъди! - реди леворфанолът - Пребъди с тревата!"

Когато тъгата залива ме, края вещае и
тежко глаголи...; бих литнал нататък -
към първия пристан, към древна Итака -
последното лоно, отвъд всяка бол...

И тъй, мили ми деца - Леворфанол!

* * *

…и щом към своя преждероден дом,
се връща смъртникът, един;
сърцето често му припомня
красива формула - финална – мескалин -
расте по пътя злак изпод дланта Господня…

По стръмна стълбица, към
време старо; далеч, далеч извън
на днешното посърналата плява,
той, клетникът – задъхан, устремен, върви;
пулсира му в гърдите вляво,
една утеха – първи принцип – мескалин…




КОРАБЪТ НА ТЕЗЕЙ

… и тръгнали вòйните мълком,
но дишайки ярост, и пълни

със гняв, да преминат, във бой;
в рат, съкровена – всеки да сринат –
вражески строй… –

Както мъглата от южния вятър,
се стеле, сгъстява, тежи във недрата;

по-мила от нощ – за крадеца(1)…; тъй във нямата
им, мрачна – като раната, в гърдите – планина –
старинà на мощта(2) им;

на гнева, що като с остра секира, Тезее,
винаги за тебе, път към победи, намира(3)…;

дорде не, отново настъпи, и пак, мирно време…;
тогава, на своите щитове, кротко опрени;

са тия, дето върло се избиваха, доскоро,
копията медни – вбùли във земята…;(4) с умора,

с гърла, възпалени – от старата ярост,
що бе ги опила…; но корабът им, само;

дето иде със платната черни, занемели,
е друг, не-същият – непознаваемият кораб на Тезей....



------------------------------------------------


1 Срв. Илиада, ІІІ 8-11
2 Срв. Илиада, ІІ 60
3 Срв. Илиада, ІІІ 63
4 Срв. Илиада, ІІІ 13-135