ХИТЛЕР

Арийската тъга е вечна;
безкрайна, твоята, е, реч…
и поривът на Райха; крепът
с цвят на пръст, пред моя път
развян…; пред гаснещия лик
на моята момчешка, немска скръб…;
пред твоята борба, негата ти,
копнежът горд и блянът скъп…

Арийската тъга е вечна,
нечути – воплите и крепки;
и после свършека, във реч на
тиха горест, тлен; посред
безкрая неин, от лик посечен,
все още чувам звънкия ти бред…