ПАПАГАЛЪТ НА ЛАЙБНИЦ

Огледало на моите думи,
по-пъстър от гарванов сън;
със своя взор разумен –
ме посрещаш – весел като звън
на детски смях… Дори в миг труден,
и отвъд зида на моите тъги, навън
и далеч от нощта на скръбта ми –
по-буден от утрото, даже, ме водиш
към шарени простори, към поляни
злачни; и говориш ми за нови
светове възможни, невидяни;
със смешния си патос пориш

въздуха, запарен от досада,
та политам след тебе, забравил умора…






КОТАРАКЪТ НА ЕМПЕДОКЪЛ

... край купела на Етна
се навърта кот...;
оттам се песен сетна
вдига, за да шества под
червенината на небето...

А кота носи цветовете –
по себе си, самия – бял и чер –
на тия две, най-първи начала –
Възникване, Унищожение...; и нека:

Ние пием за това!








ГРАДИНИТЕ НА БЕРКЛИ И НА ФИХТЕ

... И скоро иде Берклевото време;
та той ще почерпи, тогава, със стара ракия:
„Вземи, опитай, пийни; и възприеми я! –
защото Esse est percippi – останалото дреме

в инобитие и пепел!”; и ... Приижда миг,
когато, самото, на Фихте, сърце, ще роди –
дори преди да изтекат рождените води,
небесни – на метода му – дедуктивно-генетичен – с вик

възторжен, с химн – за безпределна свобода;
и абсолютна – във безкрайността на Аза,
която е, за всяка тетика – най-първата пораза...

...И нека да стои пред всички ни,
едно велико дело! – конопа на Фихте и
на Беркли пáпавера – изобилно да полеем!