* * *



... бих искал да съм уличен,
бездомен, черен кот по
стъгдите и кофите на Горния
Йерусалим; да тичам върху
огнения калдаръм, да мъркам...,
на Херувимите, в нозете мислени,
безкрайно да се галя, от Небесния
валериан, замаян...;

...във Рая котарак, един,
да можех аз да стана...

* * *

Аз бях кротка проститутка;
и бивах крехка аз хетера;
изпълваше утробата ми студ,
копнеж – живот във нея да намеря…

Аз бях блудница несретна;
преливаше сърцето ми от
мъжко семе… И знаме крепно
образът ми бе, а моят род –

незнаен; беше потеклото ми –
случайно; и, напълно неизвестно -
отронена от камък мек или –
изтръгната със черен корен, вместо

родена с плач от майчина утроба –
поне да мога и сама да раждам –
веднъж, макар, със странната природа
женска, да явя пред Бога,
най-първото, необходимо, важно…