* * *

Имам нейде, в мозъчните фуги,
странно име – на Трихексифенидила;
и никакви чужди конструкти – по-други –
фантастни и празни, моята душа не е родила…

Имам в ума, във дъха си понятие,
за някаква жизнена, чиста субстанция –
една официнална форма в необятните
му, негови обятия – инстанция

първа – за трансцедентален делир;
и финална – за насъщен и безкраен пир…
Има, има във Трихексифенидила,
благи гласове със трели мили!