НЕДОВЪРШЕН СОНЕТ
ЗА ЛОФОФОРАТА

Ти имаш тяло – свита длан,
в юмрук, от зелено желязо, скована;
и стиснат, и твърд, за да брани
активното начало, с което съм помазан –

субстанцията чиста на моето
познание; ти имаш глас,
от който самó засия то,
сърцето, заченало гóрката страст

към ведение първо, към свяст –
по-разумна, по-тиха и мъдра…