В ПАМЕТ НА КИРИЛ

Върху тялото на пътя, тромаво,
пак капка спирт отронвам;
и там лика ти виждам как наново
спира, да заври я кара; как прогонва

всички други отражения из нея, но виновно,
някак, взира се в Небето, погнал с поглед
чорлавите дири на безкрая; а разтрогнат,
горестен и очарован, той разтваря

своите обятия, излети от стомана,
сякаш – да поеме твоята душа пияна
в тях… А Господ се усмихва и нарежда
на всички Престоли, бокал от надежда,

прелял, да поставят пред мене – лек и елей,
чудотворен – за твоето ранение…