…лицето на един часовник
спрял, се взира в моите черти;
стрелките със усмивка ми напомнят:
изтекло времето ми е, преди
да закипи нагоре, към Горният
Йерусалим, към Бога – не без следи –
обратно и надолу… Безспорни,
неговите отговори, биват – той реди
за свобода – в безкраен произвол –
финално длъженство…; дори
пред най-последните – за отговорност…




* * *

Чуйте: пеликанът от пустинята говори!;
Вникнете във гласа на бухала, скандиращ
в руините; дъхът ми с пепелта отдавна в спор е;
със ветровете мрачни – в безначална диатриба;
чуйте: пеликанът от пустинята говори!

Вижте: вече мястото ми не ме знае!;
Гледайте – останал съм съвсем
без тяло – само воля, памет и дихание;
и моето време, се срива пред мен;
сред пеликаните в пустинята – с избраните…